Google Scholar – какво представлява и как се използва?

Какво представлява Google Scholar?

Благодарение на нея, като въведем същите думи, които бихме използвали в стандартното търсене с Google, можем да открием научни изследвания, които в обикновената търсачка биха се появили на по-задни позиции заради по-слабото си класиране.

В Google Scholar можем да намерим резюмета на научни публикации или пълните им версии, ако са достъпни, както и научни доклади, конференционни материали, академични разработки и патенти.

Това е огромна база данни, с която всеки начинаещ би трябвало да се справи. В полето за търсене въвеждаме интересуващите ни ключови думи или изрази. Добре е да използваме отделни фрази, които са достатъчно конкретни. Общите заявки ще покажат множество резултати, които може да не са ни нужни.

Навигацията в търсачката е много интуитивна, а в левия страничен панел разполагаме с няколко филтъра, които улесняват работата. В началото можем да изберем интересуващия ни период, тъй като общите ключови думи могат да покажат публикации дори от края на XIX век.

След това можем да сортираме резултатите по релевантност, тоест според съответствието им с думите, които търсим. Друга възможност е търсене на всеки език или само на избран език – например български или английски. Последната, често пренебрегвана опция е търсенето на патенти и цитати. Най-добре е да я изключим, когато търсим конкретни научни изследвания.

Google Scholar е особено полезен за хора, които не владеят добре английските ключови думи, тъй като намира много публикации на български. Техният брой е значителен, така че вероятността да открием интересуващото ни изследване е висока. Търсачката позволява и създаването на известия, с които можем да следим актуалните публикации по интересуващите ни теми.

Допълнителни възможности

Google Scholar предлага и няколко много полезни функции извън самото търсене на публикации. Под всяка публикация се намират икона със звезда и икона за цитиране, броят на цитиранията, свързаните статии и всички версии. Отдясно на статията, ако е налична PDF версия, ще видим обозначението „PDF“. Кликването върху него започва изтеглянето.

Първата икона – звездата – позволява да добавим статии към библиотеката си в Google профила. „Моята библиотека“ се намира отдясно, точно под иконата на Google профила. Там ще открием всички статии, отбелязани със звезда. Можем да редактираме библиографските данни на документите или да ги експортираме във форматите BibTeX, EndNote, RefMan и CSV.

Следващата икона е кавичката, която означава „цитирай“. Чрез нея можем да генерираме цитат на документа в библиографски стил MLA, APA или ISO 690 за програмите BibTeX, EndNote, RefMan и RefWorks. След нея се намира функцията „Цитирано от“, чрез която виждаме кой е цитирал интересуващата ни статия. Много подобна е опцията „Свързани статии“.

Функциите „Цитирано от“ и „Свързани статии“ помагат да открием сходни публикации, без да се налага да преглеждаме Scholar отново – допълнителната информация ще бъде показана там. Последната възможност, „Всички версии“, показва всяка налична версия на дадената статия.

Разширено търсене в Google Scholar

За по-напредналите потребители Google Scholar предлага допълнителни опции за търсене, които стесняват получените резултати. Малко хора обаче знаят за съществуването им. В горния ляв ъгъл се намира икона с три хоризонтални линии – менюто. Когато я натиснем, ще открием опцията „Разширено търсене“, с която можем да ограничим резултатите. Там можем да посочим дали дадена ключова дума трябва да присъства в текста или само в заглавието, както и да намерим трудове на конкретен автор.

Първото поле – „Намери статии с всички думи“ – позволява използването на оператора AND. Това означава, че ще бъдат намерени резултати, в които и двете въведени думи присъстват заедно в текста или заглавието. Наличието и на двете думи е задължително. Следва полето „Намери статии с точната фраза“, което позволява използването на няколко думи като един израз. Третото поле – „Намери статии с поне една от думите“ – използва оператора OR и показва резултати, съдържащи поне една от въведените думи. Четвъртото поле – „Намери статии без думите“ – използва оператора NOT, с който изключваме нежелана ключова дума.

Под полетата за търсене можем да изберем дали ключовите думи трябва да се срещат в заглавието или в текста на публикацията. Петото поле позволява да търсим трудове на конкретен автор, в шестото можем да въведем име на издателство, а последното поле служи за търсене на публикации от определени години.

Достатъчен ли е Google Scholar за намиране на интересни публикации?

Scholar е подходящ основно за начинаещи и студенти, но най-полезен е при търсене на много конкретна информация. Основният проблем е, че показаните статии са подбрани доста ограничено, затова често трябва да отделим време, за да намерим необходимото. В други търсачки, например ScienceDirect, можем да ограничим резултатите според вида на публикацията, която търсим. Това е особено полезно, когато проучваме разнообразна информация по дадена тема.

Да си представим, че пишем статия за ролята на витамин D в имунната система. Текстът трябва да бъде подробен, затова първо искаме да обясним какво представлява витамин D, откъде се набавя и как протича кожният му синтез, а след това да опишем влиянието му върху имунната система.

При търсене в по-напреднали бази данни можем да въведем ключовата дума „vitamin D“ и да ограничим публикациите до енциклопедии. В тях ще намерим основна информация и описание на кожния синтез. За описанието на ролята на витамин D в имунните реакции ще са ни полезни научните и обзорните статии.

Накрая можем да потърсим метаанализи за конкретни инфекциозни заболявания и концентрацията на витамин D в кръвта. В Google Scholar това не е възможно. Ако въведем ключовите думи „vitamin D“ и „infectious diseases“, ще видим голямо разнообразие от публикации, от които вероятно ще успеем да изберем само няколко полезни.

Нека отново използваме примера с витамин D. Ако въведем в търсачката само „vitamin D“, вероятно ще видим няколко общи публикации за витамин D. В следващите резултати обаче ще открием връзки като витамин D и диабет, витамин D и сърдечносъдови заболявания и други. Така ще се ориентираме по-добре в темата и ще разберем колко разнообразни могат да бъдат функциите на витамин D.

Ако сте начинаещи, това ръководство би трябвало да ви помогне при търсенето в Google Scholar. Не се страхувайте да използвате разширените опции – те значително улесняват работата. Други полезни медицински бази данни са ResearchGate, ScienceDirect и PubMed.