Нарация – какво представлява и какви са нейните видове?
Всяко прозаично произведение трябва да има наративен субект, който разказва за събитията от своята гледна точка. От автора на романа зависи кого ще избере за тази роля и по какъв начин ще предаде историята си на читателите. Различават се няколко основни вида нарация, широко използвани в литературата, както и различни типове разказвачи, разделяни според ролята им в романа. Какви са особеностите на отделните стилове на нарация и кой от тях да изберете, когато пишете роман?
Какво представлява нарацията?
Нарацията е начинът, по който се представят събитията в литературно или филмово произведение, включително гледната точка на разказвача, стилът и структурата на повествованието.
Нейната задача е да предаде на читателите сюжета на произведението и да представи изградения в него свят. Разказвачът, от своя страна, е измислен образ, създаден от автора, който описва развитието на действието.
Начинът на предаване влияе върху разбирането и последващата интерпретация на произведението. Затова конструкцията на разказвача трябва да бъде съобразена със стилистиката на прозаичния текст.
Най-популярните видове нарация в прозата
В традиционната типология на нарацията най-често се разграничават 3 нейни вида, които се различават по използваната граматична форма:
- нарация от първо лице,
- нарация от второ лице,
- нарация от трето лице.
В зависимост от избрания вид нарация разказващият може да притежава повече или по-малко знания за събитията, а понякога самият той е един от героите в романа.
Нарация от първо лице
При нарацията от първо лице разказвачът участва в събитията и разказва историята от своята гледна точка, като използва местоимението „аз“. Неговите знания се ограничават до личния му опит.
Така читателят получава достъп до емоциите, чувствата и мислите на героя и може да се озове в самия център на събитията – нещо, което често липсва при други видове повествование. Реалността обаче винаги е представена субективно, без възможност да надникнем в мислите на останалите персонажи.
Нарацията от първо лице най-често се среща в произведения с формата на мемоар или дневник, но също и в романи за отношенията, криминални романи, фентъзи произведения и други жанрове.
При тази форма на нарация авторът може да използва сегашно време („Излизам от дома и започвам да се оглеждам наоколо“) или минало време („Бях толкова уморен, че заспах след няколко минути“). Разказ от първо лице в минало време например се среща в романа Жени на Чарлз Буковски, докато Сюзан Колинс използва сегашно време в Игрите на глада.
Нарация от второ лице
При нарацията от второ лице читателят се превръща в герой на романа, а наративният субект се обръща към него с лични местоимения като „ти“ и „теб“ – „влизаш в стаята и светлината те заслепява“, „уморен си и си лягаш да спиш“.
По този начин читателят се включва в сюжета, макар да не знае накъде ще се развие той и същевременно да няма възможност да открие емоциите на останалите герои.
Това е най-рядко използваният вид нарация, който обикновено се избира за кратки форми, например разкази. Виктор Пелевин използва този подход в произведението Онтология на детството.
Нарация от трето лице
В този случай разказвачът представя сюжета от гледната точка на т.нар. невидим наблюдател или герой, но във всички случаи той е външен за действието субект.
Това позволява да се постигне по-широк контекст – мислите на героите често се предават под формата на несобствено-пряка реч, а знанията на разказвача не е необходимо да се ограничават до главния герой.
Нарацията от трето лице улеснява динамичното развитие на действието и позволява внезапна смяна на местата или времето, за да бъдат представени преживяванията на други персонажи. В такива романи читателят може да проследи съдбите на всички герои и едновременно с това да се дистанцира от събитията, получавайки единствено външен разказ за тях.
Авторите използват минало време при нарация от трето лице, както е в криминалния роман Убийство в Ориент експрес на Агата Кристи, или сегашно време, което се среща в Вълчата зала на Хилари Мантел.
Как да разпознаем типовете разказвачи?
Освен изброените по-горе видове нарация според лицето съществуват и други типологии, при които разказвачът се класифицира според знанията и функцията, която изпълнява в романа. По какво се различават тези типове?
Разказвачът и неговите знания
Според равнището на знанията на наративния субект в прозаичните произведения се разграничават:
- всезнаещ разказвач – притежаващ неограничени знания за събитията, познаващ неизказаните мисли на всички герои, знаещ миналото и бъдещето, коментиращ и оценяващ случващото се (например Война и мир на Лев Толстой);
- ограничен разказвач – свързан с един или няколко избрани персонажа, до чиито знания се ограничава и неговата собствена осведоменост (например 1984 на Джордж Оруел).
Разказвачът и ролята му в романа
В зависимост от функцията, която разказващият изпълнява в произведението, могат да се посочат 3 типа разказвачи:
- разказвач от първо лице – активен участник в действието, който разказва от собствената си гледна точка;
- персонален разказвач – представящ историята през очите на един герой, който не е наративният субект (например Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин);
- аукториален разказвач – разказващ от гледната точка на коментатор или наблюдател, който не участва в събитията, но ги коментира (например Над Неман на Елиза Ожешко).
Други видове нарация
Освен основните видове нарация в прозаичните текстове съществуват и по-малко популярни форми, използвани от авторите.
Интересен похват например е поведенческата нарация, която се ограничава до представянето на онова, което може да бъде наблюдавано отвън, без да навлиза в емоциите на героя. Така разказвачът описва жестовете, репликите и поведението на персонажите обективно. С този стил се срещаме например в разказа Хълмове като бели слонове на Ърнест Хемингуей.
В някои романи се използва и епистоларна нарация, която се основава на включването на писма, дневници или други документи. Тогава именно това съдържание, написано от първо лице, води читателя през сюжета на произведението. Обикновено този тип се комбинира с друг вид нарация, както е например в Страданията на младия Вертер на Гьоте.
Друг вид може да бъде колективната нарация, при която историята се разказва от колективен субект („ние“) – например цяла общност или група персонажи, а не един разказвач. Този тип повествование се среща в Ние, децата от гарата Зоо на Кристиане Ф.
Интересен вариант е и нарацията тип поток на съзнанието, която представя вътрешните мисли и емоции на героя по хаотичен начин, често без ясна логика и пунктуация, за да предаде естествения ход на мислите. Тя се среща например в цикъла На път към Суан на Марсел Пруст.
Кой вид нарация да изберете?
Изборът на конкретен вид нарация зависи преди всичко от автора и от типа роман, който създава.
При криминалните произведения, в които е необходимо събитията да бъдат представени от различни гледни точки, е добре да се избере всезнаещ разказвач от трето лице. В романите за отношенията, където емоциите и мислите на героите са по-важни, по-подходящ избор може да бъде нарация от първо лице или персонален разказвач.
Много често писателите не избират един-единствен модел на нарация, а комбинират няколко типа в едно произведение, създавайки т.нар. смесена нарация, или се спират на многостранна нарация. Така е значително по-лесно историята да бъде представена от различни гледни точки, като същевременно се запази собственият стил на автора.
Обобщение
- Нарацията е начинът на разказване в литературното произведение; разказвачът представя сюжета и води читателя през него.
- Разграничаваме 3 основни вида нарация според използваната граматична форма: от първо, второ и трето лице.
- Всезнаещият разказвач притежава пълни знания за сюжета и героите, докато ограниченият разказвач знае само онова, което е известно на свързания с него персонаж.
- Различаваме разказвачи и според ролята им в романа – от първо лице, персонални и аукториални.
Вашият коментар