Езикови стилове и стилове на изказване: видове и характеристики

Какво представлява езиковият стил?

Последователността на текста се постига чрез правилното съчетаване на отделните елементи, като:

• синтаксис (изграждане на изречения — прости или дори многосъставни);
• лексика (подбор на думи, например терминологични, модерни или разговорни);
• словообразувателни средства (например умалителни и увеличителни форми, съчетания);
• морфологични (например архаизми и неологизми) и фонетични средства (например звукоподражания, алитерации и рими).

Стилът на изказване, тоест определената му конструкция, придава конкретна стилистична форма. Това му позволява да изпълнява определени, често много ясно очертани функции.

Изборът на езиков стил и свързаната с него необходимост от правилно организиране на текста зависят от фактори като:

• ситуацията, в която се намира авторът;
• темата на изказването;
• целевата група (адресата);
• комуникативната цел;
• конкретните предпочитания на автора (усет за естетика, езикова чувствителност);
• модата (езикът, характерен за определен период или епоха).

Какви са видовете езикови стилове?

Вече знаете, че езиковите стилове се характеризират с конкретна форма, която служи за изпълнение на определени функции и за достигане до целевата група и адресата. Сега се запознайте с най-важните от тях.

Разговорен стил

Голяма част от устните изказвания са в разговорен стил (изключение могат да бъдат например съдебните пледоарии). Той се използва и в много писмени жанрове: писма, дневници, имейли, а често и в блогове. Усвояваме го естествено, защото се сблъскваме с него още от първите дни на живота си.

Лексиката, използвана в този стил, може да се раздели на:

• емоционално неутрална (отнася се до всичко, което ни заобикаля);
• експресивни думи (например шеговити или простонародни изрази, както и вулгаризми).

В разговорния стил е допустимо използването на:

• фразеологизми (например: „вдигам ръце“, „писна ми до болка“);
• повторения (например: „навсякъде само това зелено, зелено“);
• изречения, които не отговарят на правилата, са сложни или дори представляват т.нар. анаколути — изкривени, неправилни конструкции (например: „Първо умря кученцето, а след това неговата стопанка“);
• елипси — пропускане на очевидни части от изречението (например: „Аз слушам рок, а съпругът ми — класика“).

Официално-делови стил

Това е стилът на изказване, характерен за различни институции или за лицата, които ги представляват. Той е вторият най-популярен стил след разговорния.

Различават се два подстила на официално-деловия стил:

• канцеларски — официални документи (служебни писма, договори, протоколи, известия, жалби, заявления, автобиографии, CV и др.);
• правен — нормативни актове (конституция, закони, наредби, инструкции, укази и др.).

Тези форми на изказване се характеризират преди всичко със:

• стандартност:
  • шаблонна конструкция (често формуляри и заявления),
  • схематичен подбор на думите,
  • използване на устойчиви формули (например „Уважаеми господине“, „С уважение“),
  • допустими заемки и канцеларски изрази;
• прецизност:
  • еднозначни термини,
  • кратки съобщения,
  • липса или значително ограничаване на епитетите,
  • избягване на експресивност и образност,
  • разделяне на текста на абзаци, параграфи и точки;
• директивност:
  • заповеди,
  • забрани,
  • разрешения;
• безличен характер на изказването:
  • използване на безлични глаголни форми (например „уведомява се“, „изпълнено е“, „моли се“),
  • действия, изразени с глаголи в 3. лице, единствено число (например „Съдът потвърждава решението за…“),
  • адресатът често се обозначава със съюзната дума „който“ (например „Който подлежи на наказание лишаване от свобода…“).

В заглавната част и подписа на документите се поставят печати, които удостоверяват официалния им характер.

Информационно-публицистичен стил

Тяхната задача е да предадат информация за определени събития. Информационният стил се отличава с използването единствено на проверени сведения, които трябва да бъдат представени кратко, но същевременно подробно. Авторът трябва да се изразява:

• безлично;
• безпристрастно;
• шаблонно;
• слабо експресивно.

Публицистичният стил позволява използването на по-дълги форми като фейлетон, статия, есе и репортаж. Тук освен информацията значение имат интерпретацията, оценката и коментарът. Авторът може да изразява мнението си и да се опитва да повлияе на аудиторията. Допустими са:

• използване на разнообразни езикови средства;
• съчетаване на разговорен и научен, а дори и на художествен стил;
• експресивност;
• използване на думи с емоционална окраска.

Научен стил

Поради разнообразието от предмети и методологии характерна особеност на този стил е неговата нееднородност. Най-популярните научни текстове са статиите (формулирана теза → изложение), научните разработки (разглеждане на определен въпрос от конкретна гледна точка) и докладите (първоначално написани, а след това представени устно).

Различават се два подстила на научния стил:

• теоретично-научен — общуването между специалисти се характеризира с:
  • голям брой специализирани думи и научни термини,
  • преобладаване на многосъставни изречения,
  • обективните постановки често налагат използването на безлични изречения;
  • липса на експресивни елементи,
  • формулировки, показващи дистанция или несигурност на автора (например „Може да се предположи…“);
• научнопопулярен — общуването между специалисти и неспециалисти се характеризира с:
  • информация, поднесена на разбираем за аудиторията език,
  • използване на изрази, характерни за публицистични или дори художествени текстове,
  • употреба на метафори, сравнения и описания, които улесняват разбирането на темата.

Художествен стил

Авторите могат не само да използват разнообразни стилистични средства и богата, образна лексика, но и да създават напълно нови думи или съчетания.

Допустими са:

• езикови грешки;
• езикови стилизации (например архаизми, разговорни изрази и научноподобна лексика);
• думи, принадлежащи към други езикови стилове.

Собствен езиков стил

Понякога стилът на изказването позволява да разпознаем неговия автор. Обикновено това се дължи на употребата на определени изрази, използването на характерни стилистични елементи или специфичното изграждане на изреченията. Тези похвати са характерни преди всичко за литературните жанрове (например поезията), но също и за есетата и фейлетоните.

Възможността авторът да бъде идентифициран по текстови образци е несъмнено предимство при художественото творчество. Извън него използването на собствен стил обикновено е силно ограничено. Създаването на разнообразно съдържание, особено по конкретна поръчка от клиент, изисква спазването на строги изисквания (например SEO), които служат за постигане на определени цели. В такава ситуация приоритет е ефективността на текста, а не индивидуалният езиков стил на автора.

Стилистична хармония — как да избегнем стилистичните грешки?

Ако задачата ви е да създадете текст в конкретен езиков стил, трябва не само да знаете какви са неговите характеристики, но и да спазвате правилата за стилистична хармония. Благодарение на нея текстът е последователен, еднороден и издържан в конкретен стил, което увеличава вероятността да бъде възприет правилно.

Ако искате да избегнете грешки, които могат да доведат до комуникативен неуспех, трябва да помните три правила:

1. съобразявайте стила на използваните думи с изказването (например в информационно-публицистичния стил трябва да се избягва натрупването на експресивни разговорни думи — евфемизми, разговорни изрази, експресивна лексика и вулгаризми);
2. придържайте се към избрания стил в изречението, НЕ СМЕСВАЙТЕ думи, характерни за други стилове (например използването на официално-делови стил в непосредствено общуване може да бъде неразбираемо);
3. използвайте езикови стилизации само когато са обосновани (например архаизмите трябва да възпроизвеждат стила на определена епоха; в противен случай въвеждането на остарели думи в разговорната реч е напълно ненужно).