Как пишат незрящите хора? История и съвременни методи

Как пише незрящ човек?

Незрящите хора използват Брайловата азбука, наречена на създателя си Луи Брайл. Той разработва системата едва на 15 години. Азбуката е представена през 1829 г., а първата книга, написана с брайлово писмо, излиза осем години по-късно. Любопитното е, че тя разказва историята на Франция.

Брайловата азбука се основава на 6 релефни точки, чиито различни комбинации обозначават буквите.

За писане на хартия незрящите хора използват брайлови пишещи машини, сред които са Perkins, Eurotype и TatraPoint. Хартията трябва да е по-дебела и твърда от обикновената, за да запазва релефните точки.

А как незрящите хора използват интернет? С помощта на екранни четци — софтуер, който преобразува текста в синтезирана реч. Сред най-популярните решения са безплатният NVDA и платеният JAWS. Така незрящите хора могат да работят с компютър, да пишат текстове и да упражняват различни професии.

Подобни цифрови решения се разработват още от около 2000 г. Бързото им развитие допринася за обособяването на тифлоинформатиката — област, посветена на проектирането на хардуер и софтуер за хора със зрителни увреждания.

Въпреки че е широко приложима, Брайловата азбука има и недостатъци. Текстът заема няколко пъти повече място: поредицата за Хари Потър например се състои от 36 тома на брайлово писмо вместо от 7 печатни тома. Високите разходи за печат и малките тиражи правят тези книги значително по-скъпи.

Как са писали незрящите хора в миналото?

По-ранните методи имали сериозни ограничения. Първоначално хората опитвали да оформят букви от различни материали, като дърво, филц или парчета тел. Това обаче все още не позволявало на незрящите хора сами да пишат текст.

Този път трудността била в прочитането, защото издълбаните знаци бързо се заличавали. Следващата идея било възелното писмо, което позволявало както писане, така и четене чрез връзване на възли по въже. Значение имали големината и броят на възлите, както и разстоянието между тях. Предаването на информация по този начин обаче било изключително бавно.

В крайна сметка широко приложение намира азбуката на Луи Брайл, който почерпил вдъхновение от военните. Релефно-точковото писмо се основавало на система за предаване на съобщения, използвана от френската армия, за да могат заповедите да се предават на тъмно, без да се говори. Основната разлика била, че тя използвала 12 релефни точки вместо 6. Луи опростил системата, а по-късно я разширил с математически и музикални знаци.